Тя е писател, журналист и поетеса, и водеща фигура на

 

Тя е публицист, публицист и поетеса, и водеща фигура на полската литературна сцена. Кариерата ѝ стартира през 90-те години с текстове за театъра. Сред най-значимите ѝ произведения са биографията на Исак Башевис Сингер и проучванията върху еврейската памет в Полша. Интересува се от мощни женски фигури като Ирена Кшивицка. Призната е за един от най-хубавите откриватели и биограф на обвързвания и с България френски публицист Ромен Гарѝ (1914-1980).

В продължение на четири години, Агата Тушинска живее с живота на Гарѝ. Потъва в неговия свят. Разгадава всяко от лицата му. Горѝ. Пише книги за него... и към момента търси пояснение за края на тази изключителна персона, за концепцията да останеш неосъществим и неочакван – от първия до последния ден на своя живот. За корените и призраците от детството, за фамилната история на страха, за идентичността, за родителската обсесивонст, за бягството от света и от себе си...

С разгадаването на мистерията към различен, тя като че ли открива себе си. Изживява любовта, слабостите, раните и минусите, живее с другарството, копнежа и увереността, че неподвижността е гибел, като се изключи една единствена „ уседналост “ – че постоянно ще написа книгите си на полски език – тъй като „ това е моят адрес и моята татковина “, споделя тя.

България 2 мин. Прокуратурата ще изиска непрекъснато задържане на задържания за убийството в „ Младост “ Съдържание от сътрудници 3 мин. Как да се погрижите най-добре за климатика си – препоръки за профилактика Тази заран 2 мин. Обгазяване в пловдивското село Катуница, диша се мъчно (СНИМКИ+ВИДЕО) България 2 мин. Полицейска акция в Онкологичния комплекс във Враца България 2 мин. Продължават топлите есенни дни Тази заран 4 мин. Какво би трябвало да знаем за промяната на гумите за зимата – препоръки на автоексперт България 2 мин. След задържането на Червения корсар: Няма нови закани против арбитър Цариградска Тази заран 2 мин. Прогнозата на Георги Рачев: Захлаждане от идната седмица България 2 мин. Прокуратурата ще изиска непрекъснато задържане на задържания за убийството в „ Младост “ Съдържание от сътрудници 3 мин. Как да се погрижите най-добре за климатика си – препоръки за профилактика Тази заран 2 мин. Обгазяване в пловдивското село Катуница, диша се мъчно (СНИМКИ+ВИДЕО) България 2 мин. Полицейска акция в Онкологичния комплекс във Враца България 2 мин. Продължават топлите есенни дни Тази заран 4 мин. Какво би трябвало да знаем за промяната на гумите за зимата – препоръки на автоексперт България 2 мин. След задържането на Червения корсар: Няма нови закани против арбитър Цариградска Тази заран 2 мин. Прогнозата на Георги Рачев: Захлаждане от идната седмица

Нейният персонален живот е не по-малко забавен от героите ѝ. Зад тази интересност се крие една красива по всевъзможни способи жена – преминаваща през света (и България) с усмивката на абсолютния заповедник на думите. Открито, почтено, умно, без наставление и без да губи фантазията си, каквато и самият Ромен Гарѝ е имал – мечти за своята орис, създавайки самичък легендата за себе си – странна, многоцветна и... същинска. А подтикът за това е прекомерно простоват – тъй като от другата страна на улицата постоянно има нещо по-интересно...

Снимка: Даниел Димитров

Агата Тушинска в диалог с Даниел Димитров – за Ромен Гарѝ и за литературните й фантазии, за преосмислянето на другарството, за подозренията в самоличността. И още: Какво не виждаме, когато сме в любовта, и с какво тя свързва любовта през днешния ден – осемнадесет години след загубата на любовта на живота й. Има ли част от многоликия облик на Гарѝ, която би желала да резервира единствено за себе си. С какво е най-интересен българският интервал на писателя. Полша вечно или Полша към този момент...

Има ли част от многоликия облик на Ромен Гар ѝ, която бихте желала да запазите единствено за себе си?

- Не (Отговаря, без да се замисля – бел. а.). Защото аз се пробвах да разреша тази тайнственост към Ромен Гарѝ. Опитах се да го опиша и да схвана кой е този „ жонгльор “ (по името на една от книгите й за Гарѝ – бел. а.). Това го върша във всички мои книги. Те са книги-разговор, книги-огледало на една персона. Задавам на моите персонажи въпросите, които ме интересуват, и се пробвам да се вгледам в ориста им.

В живота на Ромен Гарѝ има доста секрети и доста маски, които надълбоко ме заинтригуваха. Това е, на първо място, неговата комплицирана еврейска еднаквост – нещо, което е криел години наред. От друга страна, е тайнството на неговите произведения и метод на писане, и другите езиците, на които е писал. Първо е съветският – негов майчин език. Говорил е идиш във Вилнюс – с татко си и със своите предшественици. Знаел е полски, защото е бил три години в полско учебно заведение, във Варшава, даже стартира да написа стихотворение на полски език... След това идва френският – езикът, на който твори, а и тъй като майка му постоянно е желала той да бъде популярен френски публицист. Писал е и на британски, и това е извънредно – по какъв начин един човек може да бъде всичко това без, да се загуби...

Също по този начин, той много е пътувал, приказвал е доста езици и е друг във всеки един от езиците. Затова разбирам за какво е разказвал разнообразни истории за себе си на другите езици. Това е също една от неговите идентичности, белязала и мен самата...

Снимка: Даниел Димитров

Има още две значими неща за Ромен Гарѝ. Първото е обвързвано с отношението сред него и майка му, тъй като аз също съм отгледана от самотна майка. И разбирам по какъв начин е имало майка, която участва от самото начало до него и е много завладяваща, и по какъв начин това му се отразява. Много е забавно по какъв начин той се трансформира през детството и юношеството с подобен родител до себе си. Той е имал потребност от овации и утвърждение през целия си живот – тъй като майка му е правила това за него. Но светът не е основан за гален наследник... Точно заради това считам, че Гарѝ е бил трагичен...

Също по този начин, извънредно съм възхитена от жеста, който прави, когато сменя името си на Емил Ажар, и стартира нов живот под този псевдоним. Трябва да имаш доста кураж, с цел да го направиш и да покажеш, че към момента си жив като публицист, макар че всички се казвали, че той към този момент е завършил. Според мен първата му книга „ Животът пред теб “ (La Vie devant soi, 1975 – бел. а.), писана под името Емил Ажар, е един същински шедьовър, който ще остане в историята на френската литература на 20-и век вечно.

С какво за Вас е най-интересен българският интервал на Гарѝ?

- Може да се каже, че престоят в България за него е бил значим като за млад публицист, с две книги зад тила си. Той е бил водач, само че е желал да бъде публицист. Това е първият му дипломатически пост в чужбина. Получил го е като подарък, тъй като е бил воин от войната. Дошъл е тук, тъй като е знаел съветски, което е било значимо за епохата по това време. Освен това, много е обичал славянската душа...

Ромен Гарѝ идва в България със своята британска брачна половинка Лесли Бланш, която също е обичала славяните, православната черква, песнопенията, храната... Те двамата са били влюбени във всичко, което се случва тук. Ромен Гарѝ е обичал хората тук, обичал е културата. Въобще, за тях това е едно доста щастливо предопределение, защото са били дружно. Но времената не са положителни, по това време настава комунизмът. Било е даже рисково за тях, по тази причина остават единствено две години.

Но Гарѝ доста е приказвал за България и за София. Аз съм щастлива и възхитена, че той участва тук, при вас, превеждан е на български език, прочут е, което е необикновено. Той е възприемал себе си за поляк, само че не знам дали е толкоз прочут в Полша, колкото в България. В Полша е бил по-полярен през 70-те години на предишния век, когато книгите му се превеждат за първи път там. В Полша няма толкоз преводи на Гарѝ, колкото има в България, което значи, че българите са горди с Гарѝ и го обичат.

Снимка: Даниел Димитров

Това, което ме учудва е, че един път откакто е напуснал родния си град Вилнюс, той в никакъв случай не се връща там. Странно е, тъй като е пътувал по целия свят. Бил е много покрай Вилнюс, само че даже не прави опит да се срещне с призраците от своето детство...

Разгадавайки Гарѝ, разгадавате мъжът, писателят, личността или...

- Особено ме заинтригуваха документите, които открих във Вилнюс, и историите, които е разказвал за себе си. Има известно разминаване, защото документите приказват едно, а той споделя нещо напълно друго... Разбирам, че по този начин писателят може да има своите мечти за своята орис, само че той преднамерено и доста пъти и създавал легендата за себе си – странна и многоцветна. Всичко, което е разказвал, е подправено, по тази причина се пробвам да схвана кое е истина и кое не е истина. В един миг се отхвърлих, тъй като това не е допустимо... Казах си, че, може би, няма единствено една истина. Може да има една истина в този момент. Може да е имало друга истина преди 10 години. Това, което е значимо за хората, са неговите книги.

Другото, което не спирам да се запитвам, е за какво се е самоубил. Защо се случва на човек, който е имал толкоз огромен триумф, написал над 30 книги, имал два брака и майка, която го обожава, имал е признанието на литературния свят, два пъти прави кариера като френски публицист, както самият той е желал... Защо... Защо на 66 години взема решение да се простреля... Питам се постоянно и нямам явен отговор...

В края на живота си, той е казвал, че всичко е можело да се случи по друг метод, в случай че майка му е била жива. Знаем, че майката не може да живее до края на живота на своето дете. Това е невероятно. Имало е нещо в него – една горест, и, може би, тази копнееща славянска душа. Той се е чувствал добре на всички места, само че на никое място – вкъщи си. Защо е бягал по целия свят? Не знаем... Накрая прахта му е била разпръсната в Средиземно море. Той даже няма гроб. Всичко, което остава от него, са романите му и разказаните истории...

Това е персона, която ме е белязала надълбоко по време на моята четиригодишна работа по него...

Вашият персонален живот е не по-малко богат от този на Гарѝ, от една страна, а въпреки това, има много общи неща във вашите биографии. И идващият ми въпрос е обвързван с това – з ащо не понасяте неподвижността?

- Защото обездвижването е гибел за мен. Аз нуждая се от това да търча, да се движа, да бъда някъде. От другата страна на улицата постоянно има нещо по-интересно, има история, която ме чака. Има човек, който мога да срещна. Истината е, че аз съм гладна и жадна за живот. Винаги.

Имате ли литературни фантазии?

Продължи да четеш